Геотекстилът е материал с висока якост на опън, докато почвата е материал с ниска якост на опън. Комбинацията от почва и геосинтетика увеличава способността да издържа на натоварвания. Степента на подобряване на здравината зависи както от здравината на геосинтетичния материал, така и от триенето между геосинтетичния материал и почвата. Разумното добавяне на материал за опън (геотекстил) в почвата може да промени разпределението на напрежението в почвата и да ограничи страничната деформация на почвата, като по този начин подобри стабилността на конструкцията. Според данните има три различни форми на укрепване на геотекстил: (1) Тип диафрагма: възниква при полагане на геотекстил върху повърхността на почвата за временни пътища; (2) Тип срязване: възниква в почвеното тяло Когато силата, геотекстилът и почвеният интерфейс произвеждат директно действие на срязване; (3) тип закрепване: геотекстилът обгръща почвата и когато силата упражнява дърпащ ефект върху геотекстила. Ключът е съпротивлението срещу триене и взаимното зацепване между геотекстила и контактната повърхност на почвата. Следователно работата на геотекстила трябва да се симулира в реалната ситуация (използвайки действителната почва в проекта) за директно тестване на срязване и издърпване, за да се определи триенето и ухапването. Обикновено се използва за проекти, базирани на армировка, могат да се използват тъкани геотекстили, георешетки, геотехнически колани и др.
Хидравличните характеристики на геотекстила също са важно свойство на взаимодействие между почвата и геотекстила, главно: ефективният размер на порите и коефициентът на пропускливост на геотекстилите.
